в дълбините ми

Гмурвам се в себе си.
Дълбоко, дълбоко, по-дълбоко.
Едвам сдържам дъха си.
Сякаш се гмурвам в мастило и бои.
Мирише на терпентин и ацетон.
Виждам недовършени маникюри и стихове.
Хайвер, сирене, чай...
но по-често яйца и двудневен глад.
Вино и бейлис, а после бири за оправяне на вкуса.
Лежа на някаква поляна, а по мен има само кецове и звезди.
После лежа в нечие легло, задушавана от страхотното си кремаво бельо.
И по-дълбоко стигам.
Минавам покрай много сбъднати мечти и още толкова кошмари.
Някой крещи в лицето ми, че съм двулична, антиподна кучка,
а после прошепва: “Говориш смешно, обичам те.“
И по-дълбоко потъвам, още по-дълбоко.
Това не си го спомням.
Онова не съм чувствала от години.
Получавам смс от нея- “искам пак да сме на шестнайсет“.
И не мога да задържам дъха си повече.
Давя се в себе си и потъвам.
Дълбоко, дълбоко, по-дълбоко.

...

Да започнеш със завръщане
с обръщане
с прегръщане...

Дежа вю от устните ти получавам.
Нямаш право - това не може да си ти.
Но замисля ли се, осъзнавам,
че умирам да ми го внушиш.
Да започвам със завръщане,
да няма нищо друго във графа "преди",
да няма обич, мъка и отвръщане
и да изгубим старите следи.

Нека да не се обръщаме.

...

 Изтърсвам се тромаво от леглото. Студено ми е. Увивам се в одеалото и правя няколко крачки. Отсреща от огледалото ме гледа някаква рошава вещица със сенки под очите. Приближава. Усмихва се нелепо.
 - Глупачка. Ти просто не умееш да си щастлива. - казва - Погледни се-имаш любовта, която твърдиш, че търсиш, имаш приятели, имаш някакви зачатъци на мислене, а на нищо не приличаш. Кое по-точно не ти е достатъчно? Защо ти е приятно, че ти пише? Защо вярваш на поредните сладки думи? Това води до диабет. - сочи ме заплашително с пръстче.
 - Глупачка. - продължава - Той никога не те е обичал. Помниш ли? Освен това е далече. Далече. Далече. далече. Държиш се като трагична героиня. Но не си! Даже имаш повече, от колкото заслужаваш.
 - Глупачка. - вече е на двайсет сантиметра от лицето ми- Ти не искаш да си щастлива.

 Хвълям черното си бельо по нея, а тя ми се смее. Излизам от стаята. Вече закъснявам и нямам време за губене.
 След трийсет минути изхвърчам от входната врата и докато вървя си прошепвам : "Благодаря."

...

Пръстите ти са оплетени в косите ми.
Истински поетичен Рай.
А аз изреждам наум всичките си мъже
и те се сливат в меките ти устни.
Изтягаш се и заспиваш до мен.
Аз гледам как клепачите ти помръдват
и ми се иска да не се съмва.
Иска ми се думите ти да са истина,
но знам, че бяха предназначени да се плъзнат по мен
и да заместят дрехите ми.
Е, какво пък, знам си, че
утре пак ще танцувам.
Сама.

Романтиката ми

 Издигам кули от цигарени кутии. Сам не знаеш колко романтика съм складирала в чекмеджетата си. Търкаля се до обелките от вафли. Понякога рисувам мечтите си. Внимавам да запълня всяко местенце. Старателно подбирам нежни цветове.  Любувам им се тихо, а после пиша върху тях с черен маркер "КУР" и захвърлям рисунките при цялата романтика. Така е по-добре. Така не можеш да ме обикнеш. Просто защото не ме познаваш.
 Подай ми още една кутия. Готово-кулата ми е построена. Ще се заключа вътре и никой няма да ми досажда, защото предвидливо отрязах косата си.

"Нас"

 Понякога си припомням за онова наше "нас", което беше по-скоро мое. Припомням си твоите мили смс-и сутрин и моите след две водки. Винаги съм знаела, че заслужаваш онази красива, миришеща на рози любов, а не от моята-вмирисана на цигари и безсъние. Но аз се опитах да ти я дам. Кълна се-опитах.

 Опитах се да съм принцеса. Но докато ми поднасяше пантофката, повече си мислех какво да си направя за вечеря, отколкото как ще заминем за приказни страни на белия ти кон.
 Опитах и да съм нежната, романтична приятелка. Обух 12 сантиметровите си токчета и изготвих цял списък с мили имена. Ти така и не разбра, защото всичките ми прозвучаваха изкуствено преди да ги кажа. А обувките свалих-убиваха ме.
 Опитах да бъда женственото и красиво гадже. Нацедих се в тясна рокля, а ти ме заведе в изискан ресторант. Помниш ли? През цялото време мислех как момчетата са сипали вече ракията и как ще върви много с дядовата туршия.

 И така се опитвах, и опитвах, и опитвах...защото знаех, че го заслужаваш. Но после разбрах, че аз не заслужавам. Затова събрах всичките си вещи, снимки и мили имена и си тръгнах. Е, оставих ти нашето "нас" и четири драскотини по гърба.
 А сега ме съдиш, че не съм те обичала. Напротив. Просто не разрбра как.

Пилците се броят на есен, а през Август - грешките

Не се побирам в думите си.

Започнах да слагам запетаи след името си, вместо точки - Грешка.

Липсва ми самодостатъчност - Втора грешка.

Безумно ме е страх от нещо, в което не съм сигурна и май ме е страх да разбера - Още една грешка.

Това прави три пъти Анатема. Май няма да имам достъп до Рая.

лятно

 Детска, необмислена и наивна,
лятна любов на порои.
Миришеш на напукани устни и стари скицници.
Готова съм да те опитам пак,
досущ като морето си-солен, с малко мента и лекомислие на вкус.
За момент си мисля, че искам да е истинско.
Но после се сещам, че ако беше, нямаше да знам какво да те правя.
Предпочитам да си останеш там-полепнал по малкото ми лятно дупе, със своите 21 грама невъзможност.

...

Оковавам музата си за радиатора и я натъпквам с приспивателни. Но кучката успява да се освободи още на следващата вечер и да ме задърпа за ръкава.
Опитвам се да мисля в проза и избягвам очи и думи, които да ме бутнат към пропастта на романтиката. Старателно изрязах крилата си, именно за да не полетя в нея. Грижливо търся ежедневие. Но вместо него напоследък срещам вдъхновение.
И всичко е за да не ме обичаш. Променям себе си с тази цел.

Ако се все пак се влюбиш, изгори ме на клада. Като вещица. Обещай!

...

Сега, когато си далече, ми липсваш с онази особена тъпа болка, която се появява като измине известно време.
И самото чувство, че не мога да те засека случайно е тъпо.
От време на време си припомням лицето ти, но вече забравям детайлите.
И нарочно се опитвам да си спомня някоя случка, преживяване, разговор с теб. Но вече ми е трудно.
Спрях да плача.
Спрях да полудявам от случайно изпуснати думи.
Спрях да паля цигарите си една от друга.
Успокоих се.
Много по-лесно е, когато си на точно 2249 километра от мен, да ти предложа приятелството си.
Забравих те и ти простих.

Бягам, да!

Бягам.
От хора, събития и приказки,
от чувства, улици и изрази.
Да, бягам.
От, но и Към нещо, не забравяй.
От и Към себе си, винаги.
А ти ми показваш само грешките, вместо да ми показваш пътя.
Бягам към своя фар.
Лутам се до него, но като го намеря се задържам, там на най-високото. И с висящи крака надолу, цяла нощ си мечтая да ми порастнат крила, за да спра да бягам. А когато не става, отново бягам, колкото мога по-далече.
Може би си прав: илюзиите често разочароват.
Но аз си знам, че бягам след вятъра и накрая ще остана само с него.
Губя ли?
Или печеля?

Там където те обичах

Връщам се там, където съм те обичала.
На задната седалка на 72 вдясно.
В леглото ти, вечно в дясната половина.
Връщам се там и тогава, когато бях дясната ти ръка.
И винаги съм те обичала там-повече в дясното полукълбо, отколкото от ляво в гърдите.

Вина

Изморих се.
Много ми се иска да те обвиня за това.
Да разхвърлям вината по цялото ти тяло.
В целия ти апартамент,
по леглото,
в банята,
по перфектно лъснатия ти паркет.
Иска ми се да я разпръсна по всичките ти вещи като зараза.
Но дори да го направя, ти ще бъдеш само инкубатор.
И всеки път, когато стъпя у вас, виновната пак ще съм аз.

Думи

Сложни изречения
много запетаи
объркани мисли.
Мъчни заключения
изпуснати трамваи
неизползвани писти.
Глупави песни
пропуснати срокове.
Думи не лесни
лепкави сокове.
Час за фризьор.

А имам нужда само от четка за зъби и четири цигари.

Отново неизречени обръщения

Ти, който познаваш бельото ми наизуст, винаги забравяш, че не ме е страх да танцувам сама. Ти, който знаеш във всеки един момент колко коза държа в ръката си, забравяш, че пия бира от бутилката. Въпреки, че знаеш всяка една моя случка през последните седем години, никога не запомни каква музика обичам. Ти, човекът, когото допуснах под кожата си, забравяш, че различавам марките коли, но не и породите кучета. Ти, който познаваш всичките ми приятели, не знаеш коя е любимата ми тениска за спане. Сега знам, че не мога да разчитам на теб, когото исках да обичам, защото ти така избра.

Твърде дълго останах на едно място

Твърде дълго тук се задържах,
забравих неотъпканите си пътеки,
да търся неоткрити сгради спрях,
отрекох се от вечните поети.

Загърбих лудостта,
до теб се укротих.
Даже помня и кога
себе си на теб дарих.

Но покрай теб забравих да се влюбвам
и само себе си не бях.
Сега е време да си тръгвам.
Прощавай, че се задържах.

Търсене

Търся
усещане.

Но не онова усещане на болезнено удоволствие, което ми дава страстта ти.
Не е и чувството на уют и спокойствие, което изпитвам при думите му.
И не тръпката от непозволеното.

Не е красота.
Не покой.
Не лудост.
Не любов.

Търся усещане извън точките.
Не мога да му дам име.
Не знам какво е.
Но знам, че като разбера ще го открия.
Или като го открия ще разбера.

...

Спомням си
розовия оттенък на пясъка,
горещо кафе с три захарчета,
безгрижие на фона на безбрежие.
Така тишината не тежи,
защото всички са жадни под простнатото ни пране.
Устните ме болят от бисквити с мента и много смях.
Бронзова кожа, дъх на лято и плосък корем.
А свободата се разхожда до нас само по монокини.
Мога да съм сигурна единствено за цвета на джапанките си
и номера на стаята му.
Мога да плача само от липса.
Тук няма сълзи.
Само неизброими мечти
по сините парапети на кея.

Мерим си ги

Забравих, че познаваш очите ми, когато лъжат. Все пак ти ги научи.
Покера в твое присъствие, явно не ми се отдава.
Думите също.
Мерим си ги.
И все пак, само черна нинджа може да убие черна нинджа.
За това ще продължавам да се старая.
Да те лъжа.
Че съм добре.

Размисли на тема "Любов"

-Режеш пеперудените ми крила. Подиграваш се с мен. Изваждаш на яве най-отвратителната ми страна. И се забавляваш от това! Добре, спечели! Нали това искаше?

-Не. Обичах.

-Странен начин за любов.

-Не. Различен.

: )

Описваш квадрати по бедрата ми.
С твърде правилна форма, с твърде равни стени и твърде прави ъгли.
Математичният ти ум не възприема кръговете, които рисувам по врата ти.
Не се сърдя, просто не можеш да ги разбереш.
Понякога се будя в 4 сутринта и рисувам по теб с косите си.
Измислям ти цветовете.
А ти се усмихваш и ми обръщаш гръб.
Ставам и пуша.
И си мисля, че оставам заради усмивката ти.
Но колко ли още ще ме задържа тя, да стоя и да разказвам приказките си на гърба ти?