...

Пръстите ти са оплетени в косите ми.
Истински поетичен Рай.
А аз изреждам наум всичките си мъже
и те се сливат в меките ти устни.
Изтягаш се и заспиваш до мен.
Аз гледам как клепачите ти помръдват
и ми се иска да не се съмва.
Иска ми се думите ти да са истина,
но знам, че бяха предназначени да се плъзнат по мен
и да заместят дрехите ми.
Е, какво пък, знам си, че
утре пак ще танцувам.
Сама.