Бягам, да!

Бягам.
От хора, събития и приказки,
от чувства, улици и изрази.
Да, бягам.
От, но и Към нещо, не забравяй.
От и Към себе си, винаги.
А ти ми показваш само грешките, вместо да ми показваш пътя.
Бягам към своя фар.
Лутам се до него, но като го намеря се задържам, там на най-високото. И с висящи крака надолу, цяла нощ си мечтая да ми порастнат крила, за да спра да бягам. А когато не става, отново бягам, колкото мога по-далече.
Може би си прав: илюзиите често разочароват.
Но аз си знам, че бягам след вятъра и накрая ще остана само с него.
Губя ли?
Или печеля?