...

Спомням си
розовия оттенък на пясъка,
горещо кафе с три захарчета,
безгрижие на фона на безбрежие.
Така тишината не тежи,
защото всички са жадни под простнатото ни пране.
Устните ме болят от бисквити с мента и много смях.
Бронзова кожа, дъх на лято и плосък корем.
А свободата се разхожда до нас само по монокини.
Мога да съм сигурна единствено за цвета на джапанките си
и номера на стаята му.
Мога да плача само от липса.
Тук няма сълзи.
Само неизброими мечти
по сините парапети на кея.