.

Кожата ми е мека
очите-сухи,
а зениците-възбудени
червилото ми се стича бавно по врата
копирам те наум
и те преговарям
прегарям
съмнявам се в подредената ти усмивка
лентата в главата ми се завърта
по-бързо
всичко за времето, което е необходимо
на ръцете ти
да достигнат бедрата ми
После се разтварям
на хиляди
малки
медузи.

Логична последователност

Той ще се прибира дълго. Толкова дълго, колкото е необходимо, за да спре тя да го чака. Ще открива нови улици, нови кафета и нови миризми. Ще е уморен, тих и поглъщащ. Ще започне да пие кафето си по път.  Погледът му ще стане малко по-различен. А после и малко по-безразличен. Ще спре да вярва в приказки. Или ще започне. Ще яде повече навън и ще мисли повече навътре. Ще осъвършенства 4-те езика, които говори и ще тръгне на курс по пиано. След това ще краде половин час за себе си всеки четвъртък и ще си купи сини кецове.

Това е, което се случва след “заживели щастливо...“ , след целувките под дъжда, след дългите нощи, след пеперудите и общото куче.

Всичко има своята логика и последователност. Това, което той няма да разбере е, че въпросът не е “кога“, а “дали“ ще спре тя да чака.