Прекалено много мисли

 Докато съобщението ми пътува на 800 км на запад, мислите ми вече са там. И гледат.. наблюдават го как я целува. Как я съблича и целува раменете й. Но докато го гледат, знаят, че нямам право да направя нищо. В крайна сметка никой никого не притежава.
 Поглеждам си телефона - съобщение доставено.
 Сърце.
 Точка.
 А в мислите си продължавам да го наблюдавам как сваля сутиена й и целува зърната й. Е какво пък, разбирам го. Трябва да го разбирам. И знам, че мога да бъда само ням наблюдател.
 И тогава ми отговаря - "Zovem te."
 След по-малко от минута скайпа ми звъни.
 И го виждам.
 Него и цялата му стая.
 Легло. Гардероб. Телевизор.
 А жена?
 Жена - няма.
 И в този момент мислите ми се отправят към най-долното чекмедже на нощното му шкафче, където знам, че ще открия прашките си, две мои самобръсначки и четка за зъби.