Утро

Той разказва увлекателни истории. Навън вали и пада мрак. Обаятелен е до безобразност. А как лъже... Повече от красиво. Повече от истинско.

Но май е време да замълчи. Тогава се появява тя. Повече от измислена. По-малко от истинска. Най-нагло му измъква думите от устата и ги захвърля в някой ъгъл. Безсрамно. Скандално!

Даа, в 5 часът сутринта, точно преди разсъмване, се случват странни неща. Случват се най-реалните и най-имагинерните.

Сега той може само да мълчи. Да мълчи и да я целува. Тя е тиха, полугола, размита и спокойна. Той е омагьосан от приливите и отливите и. От пълната безцеремонност на плътта и. От случващото се. Тя бавно го целува. Времето се търкаля някъде там, при думите му. Тя му прави знак да мълчи и поема контрола над него. Тихо, чувствено и само тяхно. Фантазията се смесва с реалността. Или обратното. Той и тя са едно неделимо цяло. Идеално попълващо липсващите парчета. Синхрон. Мечта. Усещане. Образ. Дъх. Екстаз...

Слънцето вече наднича. Тяхното време изтече. Магията си отиде. И тя със нея. Той остава сам. Невярващ. Изтощен. Опитва се да намери думите си опипом, но всичко, което намира са чувства и спомени, разпилени по пода.

Кръговрат

Живота е шибан кръговрат.
А устните ми са напукани. Пак няма да се спи цяла нощ. И пак те обичам. Но това в повечето случаи не е достатъчно. Изпъвам гръб като котка. Пристъпвам от крак на крак. След малко пак ще пуша-сега е студено. Изреченията ми са накъсани. Някой ден ще спра да слушам гласовете в главата си (дааа, надявай се).
Дори и в конференция, разговорите ни винаги са оставали лични. Понякога те мразя за това. Но днес те обичам. Понякога се мразя за това.

Петък вечер

Петък вечер. Към 11 часът. Аз още ходя в права линия на 10 сантиметровите си токове. Срамота!
То се е видяло, че ще се пие. 2 водки и 3 бири дотук. Освен да започна с тостовете? (но ще пропусна клишетата)
Пия за теб.
Пия за наглото ти поведение.
Пия за това, че нямам сили да приключа цялата тази история.
Пия още за "нашата" песен.
И за това, че дори плътно до теб пак съм сама.
Пия и за емоционалната ни незрялост-мойта и твойта.
Влудяваме се един друг, но ти не го показваш. Уважавам това ти умение и пия за него.
Пия и за това, колко жесток си. Възхищавам се на това как успяваш.
Пия и за сълзите, които не си заслужил. За тях даже двойно.
Петък вечер е. 3 водки и 4 бири дотук.

Ънтайтълд

 Проблемът ми е, че чета глупости...и им се връзвам. После се депресирам сама. Искам да счупя нещо. Най-добре главата си. Ама ей на-страх ме е. И така си оставам-с непролятите сълзи и недоизказаните въпроси. Седя си в центъра на нищото, моето собствено нищо, и си чета глупости. А нищото ми е красиво, толкова е...опростено. Искам да съм рутина. По възможност рутината на някой висок, рус, със чувство за хумор и собствена кола, но ще се задоволя с това да съм рутината на дългокраката кака с рижата коса и сивите сенки, с които най-вероятно прикрива умората от третата нощна смяна тази семица. За съжаление съм просто три часа сън, кутия цигари и шест кафета дневно. А и една сълза не пожелава да се отрони, мамка му. Май смених сълзите с псувните. Несвързана съм, несериозна, а и пелтеча. 
 А всъщност проблема ми е, че днес забравих да ям.