Излъжи ме

Излъжи ме.
Само сега.
Само този път.
Кажи ми, че всичко е наред.
...че нищо не се е променило.
...че не съм само грешка.
Излъжи ме.
Знам, че по-добре да те боли от истината, отколкото да живееш в заблуда.
Казвал си ми го.
Не съм свикнала аз да съм по-слабата.
Но се уморих да бъда силна.
Уморих се от теб.
Излъжи, че ти пука и си тръгни.
Само този път, моля те.

Пак

И пак ще искам всичко от началото,
това, което ти не си ми дал,
ще искам да съм част от цялото,
което ти не си видял.

И на разсъмване ще сричам пак,
че в шаха всичките сме пешки,
но знам, че като падне мрак,
ще търся ненамерените грешки.

И пак ще сричам на сбогуване,
ще търся теб във всеки друг.
Дали ще видя края на едно робуване,
Когато си далеч от тук?

И че ще се зарадвам, мислех,
щом те видя натъжен,
но ето, че не исках,
причината да бъде в мен.

Не мога и не съжалявам,
за всичко онова,
но не мисли, че те предавам
с това, което съм била.

Отново

Небето е сиво.
И аз съм сива.
Пак...
Промъквам се оттук оттам, крада по малко време.
Пак...
Просто искам да притежавам малко от него.
Пуша, плача, мигам на парцали.
И всичко отначало.
Късам и разхвърлям цялото си време.
Опитвам се да остана сама.
Без мисли.
Без смисъл.
Без себе си.
Пак...
Всяка година по едно и също време.
И пак, и пак, и пак...
Точно когато си отрежа косата.


И небето е сиво, и аз съм сива. Пак. А толкова искам да съм лилава.