...

Ти умееш да ме караш да чакам.
Да ме накараш да ти вярвам
да те искам
да те виждам реално
и да те сънувам.
По малко да ме дразниш
и по-малко да се ядосвам.

Въпреки, че мразя да чакам.
Въпреки недоверието ми.
Въпреки, че смятам желанието за слабост.
Въпреки, че предпочитам да мечтая будна
и да спя безпаметно, без да сънувам.

Ти умееш да ме караш да те чакам.