Приказка

Живееха в малък апартамент на последния етаж. Една стая и кухня. Беше им достатъчно. 

Тя беше чаровна. Той беше красив. И двамата от време на време спяха с други. Това нямаше значение, защото в крайна сметка важно е къде се връщаш. Винаги се връщаха. 

Понякога не си говореха с дни. Той свиреше, а тя рисуваше. Всеки унесен в собствените си мисли. Всеки в своя собствен свят. Накрая той идваше при нея и правеха любов. Това не беше секс, а изкуство. После пушеха. Пак така-в мълчание. Именно тези дни осмисляха това помежду им. 

Когато се изчерпаха, просто си тръгнаха.

Апартаментът остана все същия-малък и тих. Само малко по-празен.

The game

Не го заслужаваш. Нищо не заслужаваш от мен. Но пък ти сам си го взимаш. Всичко. Сякаш ти принадлежи. Преструваш се, че не ти пука. И пак съм в депресия заради теб. Явно съм голям мазохист. Защото знам какво ще се случи, но въпреки това ти го позволявам. Играя твоята игра. Преди си мислех, че аз контролирам нещата. Че ти просто си достоен противник. Сега знам, че през цялото време ти си бил този, който определя правилата. 

Сега седя срещу теб. Гледам те тъпо. Нямам какво да ти кажа. Ти ми взе и думите, и мислите, и чувствата. Вече съм куха опаковка, безмълвна робиня, с далечни празни очи. Слушам желанията ти и две минути по-късно вече са реалност. Дори не искам да плача. Не мога да плача. Пък и не го заслужаваш. Не заслужаваш нищо от мен, вече.

Сега седя срещу теб. Гледам те тъпо. Нямам какво да ти кажа. Гася цигарата си и ставам. "Върни се тук!" чувам зад себе си. "Не и този път" чувам от себе си.

Отдалечавам се с възможно най-провокиращата походка.

Yeah...back in the game, baby!

 

Той

той ти поднася цялата вселена. 
Другият само пиянски нощи.
той може да ти обещае невъзможното и няма да спре докато не го постигне.
Другият не може да обещае дори, че утре ще е с теб.
той ще направи всичко, за да си добре.
Другият ще гледа само себе си.
той се слави с най-страхотните целувки.
За другия жените твърдят, че не е нищо особено.

Мисля, че изборът е ясен...?

И изборът е другият. Ще ти дава свобода. С него ще си несигурна. Ще трябва да се бориш за всякя минута, в която да сте заедно. Ще се радваш на най-малките жестове и думи. Но ще знаеш, че всяка прегръдка не е даром...че всяка целувка, макар вероятността да е последна, е само твоя. И всяка следваща ще е най-сладката в живота ти.
Но в момента, в който решиш, че е твой ще си тръгне, а след себе си ще остави само разруха.

Докато той те обича и няма да спре да ти го повтаря. Но просто не е този, който няма да преживееш. Този, чието име ще бълнуваш, в най-лошите си кошмари и в най-горещите си сънища. той е меката сигурност. Но просто не е Той (с главно Т).