: )

Описваш квадрати по бедрата ми.
С твърде правилна форма, с твърде равни стени и твърде прави ъгли.
Математичният ти ум не възприема кръговете, които рисувам по врата ти.
Не се сърдя, просто не можеш да ги разбереш.
Понякога се будя в 4 сутринта и рисувам по теб с косите си.
Измислям ти цветовете.
А ти се усмихваш и ми обръщаш гръб.
Ставам и пуша.
И си мисля, че оставам заради усмивката ти.
Но колко ли още ще ме задържа тя, да стоя и да разказвам приказките си на гърба ти?