Чуй ме

Хайде замълчи. Виждам, че говориш, но не чувам нищо. Само мърдащ устни. Хайде, тихо. Замълчи.

А сега слушай...

Чуй морето. Чуй приближаващата есен-сладка, дъхава, изпълваща. Чуй как капките дъжд се стичат навсякъде. По прозореца. По асфалта. По сивите чадъри. Чуй как капките дъжд се стичат по мен. По лицето. По устните. По гърдите.

Чуй как те докосвамм с очи. Чуй вкуса ми. Чуй мечтите. Сега се заслушай как палят уличното осветление. Заслушай се в здрача. Има нещо романтично в самотата.

Чуй града. Изпълнявай желаниятя му. Слушай падането на листата и стъпките на хората. Слушай невиждащите коли. А мислите ми? Чуваш ли ги? Замълчи и ще ги чуеш...

Сега си тих. Притихнал си пред мен-малък, уязвим. Чуваш нещата такива, каквито са. Под фалшивата обвивка. Чуваш гласа на дърветата. Чуваш идващата зима. Чуваш и дъжда по устните ми. Може би дори ти харесва. Слушаш замлъкнал пиесата, която се рязиграва така умело около теб. Послушен и кротък тепърва откриваш нещата.

Не, спри до тук! Стига толкова. Не се заслушвай в това. Не се заслушвай в сърцето ми. То отдавна не е там. Изгуби се сред думите и не шепне твоето име...вече.