забравих неотъпканите си пътеки,
да търся неоткрити сгради спрях,
отрекох се от вечните поети.
Загърбих лудостта,
до теб се укротих.
Даже помня и кога
себе си на теб дарих.
Но покрай теб забравих да се влюбвам
и само себе си не бях.
Сега е време да си тръгвам.
Прощавай, че се задържах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар