"Нас"

 Понякога си припомням за онова наше "нас", което беше по-скоро мое. Припомням си твоите мили смс-и сутрин и моите след две водки. Винаги съм знаела, че заслужаваш онази красива, миришеща на рози любов, а не от моята-вмирисана на цигари и безсъние. Но аз се опитах да ти я дам. Кълна се-опитах.

 Опитах се да съм принцеса. Но докато ми поднасяше пантофката, повече си мислех какво да си направя за вечеря, отколкото как ще заминем за приказни страни на белия ти кон.
 Опитах и да съм нежната, романтична приятелка. Обух 12 сантиметровите си токчета и изготвих цял списък с мили имена. Ти така и не разбра, защото всичките ми прозвучаваха изкуствено преди да ги кажа. А обувките свалих-убиваха ме.
 Опитах да бъда женственото и красиво гадже. Нацедих се в тясна рокля, а ти ме заведе в изискан ресторант. Помниш ли? През цялото време мислех как момчетата са сипали вече ракията и как ще върви много с дядовата туршия.

 И така се опитвах, и опитвах, и опитвах...защото знаех, че го заслужаваш. Но после разбрах, че аз не заслужавам. Затова събрах всичките си вещи, снимки и мили имена и си тръгнах. Е, оставих ти нашето "нас" и четири драскотини по гърба.
 А сега ме съдиш, че не съм те обичала. Напротив. Просто не разрбра как.