19 март 2011

Пак да сбъркам с теб съм готова...


Поне така се пееше в една песен.

Благодаря, че си до мен.
Макар да се имам за силна, не мога да не ти го призная-прав си.
Четири са нещата, които са ме трогвали до сега в гадния живот:


1. Когато най-добрият ми приятел каза: "За пръв път чувам момче да измори жена."
2. Когато въпросния ми най-добър приятел каза: "Заслужава ли си за една целувка да чакаш половин година?" А аз му отговорих "незнам" и наистина незнаех..
3. Когато най-невероятния човек в света ми каза: "По дяволите трябваше да стигнеш до този цинизъм след години."
4. Когато тази вечер ти ми каза: "Мислеше за мен нали? За това стана всичко?"

Това, което свързва тези реплики е, че не искам (определено не искам) да са истина. Но колкото и да се самозалъгвам си е точно така...

Най-лошото е, че "пак да сбъркам с теб съм готова"...