...

Погледай я, скъпи. Погледай я, докато можеш.
Днес е излязла, за да събере погледите.
Прическата и отива на високите ботуши.
Гледа отвисоко, пуши дълго и флиртува с устни.
Върви наперено и погледите й са мръсни.
Събира усмивки и се усмихва на подвиквания.
Отива никъде.

Защото, ако се прибере, ще трябва да си преброи стотинките за цигари.
И да реши дали ще пуши или ще яде.
Ще трябва да си пусне музика, за да не е сама.
Ще трябва да си вдигне косата и да пусне пералня.
И пак ще трябва да се смее на сила, за да не плаче пред себе си.
Защото не трябва.

Погледай я, скъпи. Погледай я докато можеш.
Защото като се прибере, аз ще я гледам в огледалото.