Напълно безмислен пост

Мразятемразятемразятемразятемразятемразяте...

Крещи ми се...

...мразятемразятемразятемразятеОбичамте ...

За добрите хора

Напоследък открих, че такива все още съществуват. Добри хора. Те просто са там, когато ти потрябват. Прекрасно е да знаеш това, дори никога да не ти се наложи да ги потърсиш. Винаги помагат, било то с разговор, съвет или просто с присъствие.

Искам просто да знаят, че оценявам всичко това, макар и да го показвам рядко.
Искам просто да знаят, че ги обичам, макар и да го казвам рядко.
Искам просто да знаят, че те също могат да разчитат на мен, макар и да не съм го казвала в прав текст.Искам просто да знаят, че никога не съм ги забравила, макар да звъня рядко.

За добрите хора-спете красиво! ;)

Незаписано

Знам си мястото-в долния десен ъгъл на прозореца.
Но всеки път щом чуя гласа или името ти, това се променя. Изведнъж се озовавам в центъра на нищото. Променяш попътния ми вятър. Разбъркваш пъзела на съзнанието ми, така че се налага да търся всяко парче със седмици. Объркваш така прилежно подреденото ми мислене. Караш ме да събличам дрехите си в истерия. 
Не обичам хаоса. Понякога имам нужда от него, наистина, но той ме плаши. Всъщност дори страховете ми разтърсваш.
Не може ли просто да ме оставиш там-в долния десен ъгъл на прозореца. Или пък на някоя лавица и да забравиш за мен. Нека остана незаписана. Само този път. Просто искам да се покрия с прах на спокойствие.