Пилците се броят на есен, а през Август - грешките

Не се побирам в думите си.

Започнах да слагам запетаи след името си, вместо точки - Грешка.

Липсва ми самодостатъчност - Втора грешка.

Безумно ме е страх от нещо, в което не съм сигурна и май ме е страх да разбера - Още една грешка.

Това прави три пъти Анатема. Май няма да имам достъп до Рая.

лятно

 Детска, необмислена и наивна,
лятна любов на порои.
Миришеш на напукани устни и стари скицници.
Готова съм да те опитам пак,
досущ като морето си-солен, с малко мента и лекомислие на вкус.
За момент си мисля, че искам да е истинско.
Но после се сещам, че ако беше, нямаше да знам какво да те правя.
Предпочитам да си останеш там-полепнал по малкото ми лятно дупе, със своите 21 грама невъзможност.

...

Оковавам музата си за радиатора и я натъпквам с приспивателни. Но кучката успява да се освободи още на следващата вечер и да ме задърпа за ръкава.
Опитвам се да мисля в проза и избягвам очи и думи, които да ме бутнат към пропастта на романтиката. Старателно изрязах крилата си, именно за да не полетя в нея. Грижливо търся ежедневие. Но вместо него напоследък срещам вдъхновение.
И всичко е за да не ме обичаш. Променям себе си с тази цел.

Ако се все пак се влюбиш, изгори ме на клада. Като вещица. Обещай!

...

Сега, когато си далече, ми липсваш с онази особена тъпа болка, която се появява като измине известно време.
И самото чувство, че не мога да те засека случайно е тъпо.
От време на време си припомням лицето ти, но вече забравям детайлите.
И нарочно се опитвам да си спомня някоя случка, преживяване, разговор с теб. Но вече ми е трудно.
Спрях да плача.
Спрях да полудявам от случайно изпуснати думи.
Спрях да паля цигарите си една от друга.
Успокоих се.
Много по-лесно е, когато си на точно 2249 километра от мен, да ти предложа приятелството си.
Забравих те и ти простих.