...

Може би е по-добре така.
Какво пък - нямам право да се оплаквам.
От самото начало знаехме, че имаме месец за обичане.
Разбрахме се, че ще е за малко..и бързо.
Знаехме, че и двамата имаме различни животи,
приятели,
планове,
цели,
мечти...
Нямах право да се влюбвам,
точно защото знаех,
че всичко това е временно,
глупаво,
бързо,
и кратко
кратко.
Знаехме, че няма да има нищо след това.
Тогава не знам защо очаквах...
Нашата любов винаги е съществувала само там,
до 6 сутринта.
А после,
после - реалност.
Може би е по-добре така.

имаме месец

Трябва да побързаме. Да изживеем живот в рамките на месец. Да се целуваме, караме, напием, спорим и обичаме.
Ще сме романтични, побеснели, прилични, разгонени.
Ще говорим дълго, а после ще мълчим и ще се разбираме само с поглед.
Ще свършим заедно.
Трябва да сме бързи.
Ще се научим.
Можем.
Обичай ме сега.
Обичай ме докато можеш.
Защото после
просто
нямаме

бъдеще