...

Пръстите ти са оплетени в косите ми.
Истински поетичен Рай.
А аз изреждам наум всичките си мъже
и те се сливат в меките ти устни.
Изтягаш се и заспиваш до мен.
Аз гледам как клепачите ти помръдват
и ми се иска да не се съмва.
Иска ми се думите ти да са истина,
но знам, че бяха предназначени да се плъзнат по мен
и да заместят дрехите ми.
Е, какво пък, знам си, че
утре пак ще танцувам.
Сама.

Романтиката ми

 Издигам кули от цигарени кутии. Сам не знаеш колко романтика съм складирала в чекмеджетата си. Търкаля се до обелките от вафли. Понякога рисувам мечтите си. Внимавам да запълня всяко местенце. Старателно подбирам нежни цветове.  Любувам им се тихо, а после пиша върху тях с черен маркер "КУР" и захвърлям рисунките при цялата романтика. Така е по-добре. Така не можеш да ме обикнеш. Просто защото не ме познаваш.
 Подай ми още една кутия. Готово-кулата ми е построена. Ще се заключа вътре и никой няма да ми досажда, защото предвидливо отрязах косата си.

"Нас"

 Понякога си припомням за онова наше "нас", което беше по-скоро мое. Припомням си твоите мили смс-и сутрин и моите след две водки. Винаги съм знаела, че заслужаваш онази красива, миришеща на рози любов, а не от моята-вмирисана на цигари и безсъние. Но аз се опитах да ти я дам. Кълна се-опитах.

 Опитах се да съм принцеса. Но докато ми поднасяше пантофката, повече си мислех какво да си направя за вечеря, отколкото как ще заминем за приказни страни на белия ти кон.
 Опитах и да съм нежната, романтична приятелка. Обух 12 сантиметровите си токчета и изготвих цял списък с мили имена. Ти така и не разбра, защото всичките ми прозвучаваха изкуствено преди да ги кажа. А обувките свалих-убиваха ме.
 Опитах да бъда женственото и красиво гадже. Нацедих се в тясна рокля, а ти ме заведе в изискан ресторант. Помниш ли? През цялото време мислех как момчетата са сипали вече ракията и как ще върви много с дядовата туршия.

 И така се опитвах, и опитвах, и опитвах...защото знаех, че го заслужаваш. Но после разбрах, че аз не заслужавам. Затова събрах всичките си вещи, снимки и мили имена и си тръгнах. Е, оставих ти нашето "нас" и четири драскотини по гърба.
 А сега ме съдиш, че не съм те обичала. Напротив. Просто не разрбра как.