Оковавам музата си за радиатора и я натъпквам с приспивателни. Но кучката успява да се освободи още на следващата вечер и да ме задърпа за ръкава.
Опитвам се да мисля в проза и избягвам очи и думи, които да ме бутнат към пропастта на романтиката. Старателно изрязах крилата си, именно за да не полетя в нея. Грижливо търся ежедневие. Но вместо него напоследък срещам вдъхновение.
И всичко е за да не ме обичаш. Променям себе си с тази цел.
Ако се все пак се влюбиш, изгори ме на клада. Като вещица. Обещай!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар