хубави момичета

Разминавам се с хубави момичета.
Те вярват в кукленските си очи,
но мислят, че не спира да боли,
когато са далече от любимите.
И не знаят, че всъщност вдъхновяват
някой непознат и неочакван.
Че той не вижда само хубави очи,
а в главата му изникват хиляди сценарии.
За това колко хубаво говорят хубавите момичета
и колко сладко целуват,
и как обичат кафе, а не капучино.
И не знаят хубавите момичета
и никога няма да разберат,
защото не спират за миг красивите си погледи,
понеже мислят само колко много боли.

Разминавам се с глупави хубави момичета,
със слепи кукленски очи.

Присъда

Очаквам те безчувствено спокойна,
почтителна и както подобава,
със черна рокля-да ме прави стройна
и знам, че друго не остава.

Не се страхувам от решенията,
макар, че беше трудно да ги взема,
ще чуя безпристрастно мненията,
къде съм кривнала и на къде ще трябва да поема.

Че лъжа убедително, не казвай
по принцип обясненията са ми трудни.
Едно ще искам : Не забравяй,
сама избрах да бъдеш моя съдник.

Не ще те моля, да ми вярваш.
И няма да те моля да простиш.
Дали съм блудница, добра или невярваща?
Оставям тебе да решиш.

Не искам да ме оправдаваш.
Не ме очаквай и трепереща,
но не забравяй, докато решаваш :
"Тълпата иска хляб и зрелища."

...

Започва да мирише на кафе.
Прибавям секс и мандарини.
Отвън е само мрачното небе,
а в мен е необятно синьо.
Танцувам в облака на простота,
около мене вихри се магия,
доволна от живота и нещата,
си знам, че всичко някога умира.

...

 Ще те забравя - обещавах,

когато ми открадна обицата, 

но не забравих, а прощавах. 

Обичах те с невиността, присъща на децата. 

Изминаха и дни, и месеци, години,

за мене беше необятен, 

аз давах всичко, `дето имах,

но си остана непонятен.

Когато свикнах със това, 

че ти си моята фантазия,

събра си всичките неща

напусна ми главата и опразни я.

Пиша, пуша и броя жени*

*Или казано иначе: категоризирам приятелки и си припомням случки.

Различната на всяка цена
Аз извивам езиче по същия начин.

като нея.

Или може би го правех.

Може би, за това не иска да сме приятелки.

Сега се изписва само : "4 общи приятели. Сприятеляване?".
По-различно е.
Аз харесвам усещанията.
като нея.
Същите барове, цигари и думи.
По-различно е, да.

Защото трябва да пишеш думите, а не да ги боготвориш.
4 общи приятели. Сприятеляване?

Малката сестра, която нямам
 Тича с босите си крачета след мен и изрязва всяко слънчице, дръвче и демонче от рисунките ми.

Изпраща ми красиви усмивки, опаковани в смс-и и ме моли да я пазя от тъмното.
Всеки път.
Търси внимание и ласка.

Всеки път.
На грешните места.

Всеки път.
И очите и светят като ме види и започва да говори, да иска, да моли. А когато свърши, не пита как съм, а се напушваме.
Обичам я, защото никога няма да ме чуе, но след бурята се връща.
Всеки път.

Мечтаната
Висока, умна, красива, с най-дългите крака и мигли, които съществуват.
Винаги мирише на ванилия.
Перфектна жена, винаги точна в думите, съветите си и спасяването ми.
Сигурно щях да и завиждам, ако не я уважавах.
Сигурно щях да съм влюбена в нея, ако не я обожавах.


Накрая винаги се прибирам. Пуша, пиша и се опитвам да категоризирам и себе си. Но, като се претегля, винаги си оставам между реда и творчеството. И добре, че е липсата на чай в чашата ми, че да си лягам.