По истински случай

И ми казваш*:
"Няма нищо по-хубаво от това след хубав секс да лежите в сумрака, загледани на някъде/на никъде и да пушите в мълчание. Всеки със своите си мисли. Всеки със своите си чувства. Без напрежение. Просто да пушите и само пепелника да е между вас."

Хубаво е, да, но пепелника никога не е на равно разстояние от двама ви.
Уважавам те, но не те обичам, по начина, по който ти искаш.

*Цитирам по спомен

Обикновен ден

Слагам те сутрин в кафето си. Ти се разливаш по всичките ми вени и директно стигаш до дясното ми предсърдие. От там-право в мозъка. Туп. С едно движение разбъркваш перфектно подредения ми ум. Наместваш се нагло и ме целуваш, докато ти крещя. За пореден път.
Поглъщам гладно всяка твоя дума и преглъщам тежко очите ти. Вървя си по улиците, а компания ми правят моята параноя и твоите лъжи.
Вечер те оставям до 15 сантиметровите си токове. Не искаш? Ох, добрее-ела до мен в леглото. Но само този път! Само този път?

Не е честно

Не е честно, колко съм сама.
Не е честно, когато искам да се нарева.
Не е честно, когато искам да чувствам,
нещо друго, освен тъга.

Не е честно, когато съм силна,
ей така-за да е по-добър света.
Не е честно, когато поемам,
върху себе си чужда вина.

Не е честно това, че
от най близките най-много боли.
Не е честно (от егоизъм обаче)
да ми кажат-"Хайде, не искам сълзи"

Всъщност...честно е,
както е честно това,
че просто понякога искам,
да споделя една самота.