в дълбините ми

Гмурвам се в себе си.
Дълбоко, дълбоко, по-дълбоко.
Едвам сдържам дъха си.
Сякаш се гмурвам в мастило и бои.
Мирише на терпентин и ацетон.
Виждам недовършени маникюри и стихове.
Хайвер, сирене, чай...
но по-често яйца и двудневен глад.
Вино и бейлис, а после бири за оправяне на вкуса.
Лежа на някаква поляна, а по мен има само кецове и звезди.
После лежа в нечие легло, задушавана от страхотното си кремаво бельо.
И по-дълбоко стигам.
Минавам покрай много сбъднати мечти и още толкова кошмари.
Някой крещи в лицето ми, че съм двулична, антиподна кучка,
а после прошепва: “Говориш смешно, обичам те.“
И по-дълбоко потъвам, още по-дълбоко.
Това не си го спомням.
Онова не съм чувствала от години.
Получавам смс от нея- “искам пак да сме на шестнайсет“.
И не мога да задържам дъха си повече.
Давя се в себе си и потъвам.
Дълбоко, дълбоко, по-дълбоко.