Търсене

Търся
усещане.

Но не онова усещане на болезнено удоволствие, което ми дава страстта ти.
Не е и чувството на уют и спокойствие, което изпитвам при думите му.
И не тръпката от непозволеното.

Не е красота.
Не покой.
Не лудост.
Не любов.

Търся усещане извън точките.
Не мога да му дам име.
Не знам какво е.
Но знам, че като разбера ще го открия.
Или като го открия ще разбера.

...

Спомням си
розовия оттенък на пясъка,
горещо кафе с три захарчета,
безгрижие на фона на безбрежие.
Така тишината не тежи,
защото всички са жадни под простнатото ни пране.
Устните ме болят от бисквити с мента и много смях.
Бронзова кожа, дъх на лято и плосък корем.
А свободата се разхожда до нас само по монокини.
Мога да съм сигурна единствено за цвета на джапанките си
и номера на стаята му.
Мога да плача само от липса.
Тук няма сълзи.
Само неизброими мечти
по сините парапети на кея.