Пиша, пуша и броя жени*

*Или казано иначе: категоризирам приятелки и си припомням случки.

Различната на всяка цена
Аз извивам езиче по същия начин.

като нея.

Или може би го правех.

Може би, за това не иска да сме приятелки.

Сега се изписва само : "4 общи приятели. Сприятеляване?".
По-различно е.
Аз харесвам усещанията.
като нея.
Същите барове, цигари и думи.
По-различно е, да.

Защото трябва да пишеш думите, а не да ги боготвориш.
4 общи приятели. Сприятеляване?

Малката сестра, която нямам
 Тича с босите си крачета след мен и изрязва всяко слънчице, дръвче и демонче от рисунките ми.

Изпраща ми красиви усмивки, опаковани в смс-и и ме моли да я пазя от тъмното.
Всеки път.
Търси внимание и ласка.

Всеки път.
На грешните места.

Всеки път.
И очите и светят като ме види и започва да говори, да иска, да моли. А когато свърши, не пита как съм, а се напушваме.
Обичам я, защото никога няма да ме чуе, но след бурята се връща.
Всеки път.

Мечтаната
Висока, умна, красива, с най-дългите крака и мигли, които съществуват.
Винаги мирише на ванилия.
Перфектна жена, винаги точна в думите, съветите си и спасяването ми.
Сигурно щях да и завиждам, ако не я уважавах.
Сигурно щях да съм влюбена в нея, ако не я обожавах.


Накрая винаги се прибирам. Пуша, пиша и се опитвам да категоризирам и себе си. Но, като се претегля, винаги си оставам между реда и творчеството. И добре, че е липсата на чай в чашата ми, че да си лягам.