когато ми открадна обицата,
но не забравих, а прощавах.
Обичах те с невиността, присъща на децата.
Изминаха и дни, и месеци, години,
за мене беше необятен,
аз давах всичко, `дето имах,
но си остана непонятен.
Когато свикнах със това,
че ти си моята фантазия,
събра си всичките неща
напусна ми главата и опразни я.
Няма коментари:
Публикуване на коментар