Присъда

Очаквам те безчувствено спокойна,
почтителна и както подобава,
със черна рокля-да ме прави стройна
и знам, че друго не остава.

Не се страхувам от решенията,
макар, че беше трудно да ги взема,
ще чуя безпристрастно мненията,
къде съм кривнала и на къде ще трябва да поема.

Че лъжа убедително, не казвай
по принцип обясненията са ми трудни.
Едно ще искам : Не забравяй,
сама избрах да бъдеш моя съдник.

Не ще те моля, да ми вярваш.
И няма да те моля да простиш.
Дали съм блудница, добра или невярваща?
Оставям тебе да решиш.

Не искам да ме оправдаваш.
Не ме очаквай и трепереща,
но не забравяй, докато решаваш :
"Тълпата иска хляб и зрелища."