Тя беше чаровна. Той беше красив. И двамата от време на време спяха с други. Това нямаше значение, защото в крайна сметка важно е къде се връщаш. Винаги се връщаха.
Понякога не си говореха с дни. Той свиреше, а тя рисуваше. Всеки унесен в собствените си мисли. Всеки в своя собствен свят. Накрая той идваше при нея и правеха любов. Това не беше секс, а изкуство. После пушеха. Пак така-в мълчание. Именно тези дни осмисляха това помежду им.
Когато се изчерпаха, просто си тръгнаха.
Апартаментът остана все същия-малък и тих. Само малко по-празен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар