Не го заслужаваш. Нищо не заслужаваш от мен. Но пък ти сам си го взимаш. Всичко. Сякаш ти принадлежи. Преструваш се, че не ти пука. И пак съм в депресия заради теб. Явно съм голям мазохист. Защото знам какво ще се случи, но въпреки това ти го позволявам. Играя твоята игра. Преди си мислех, че аз контролирам нещата. Че ти просто си достоен противник. Сега знам, че през цялото време ти си бил този, който определя правилата.
Сега седя срещу теб. Гледам те тъпо. Нямам какво да ти кажа. Ти ми взе и думите, и мислите, и чувствата. Вече съм куха опаковка, безмълвна робиня, с далечни празни очи. Слушам желанията ти и две минути по-късно вече са реалност. Дори не искам да плача. Не мога да плача. Пък и не го заслужаваш. Не заслужаваш нищо от мен, вече.
Сега седя срещу теб. Гледам те тъпо. Нямам какво да ти кажа. Гася цигарата си и ставам. "Върни се тук!" чувам зад себе си. "Не и този път" чувам от себе си.
Отдалечавам се с възможно най-провокиращата походка.
Yeah...back in the game, baby!
Няма коментари:
Публикуване на коментар