Незаписано

Знам си мястото-в долния десен ъгъл на прозореца.
Но всеки път щом чуя гласа или името ти, това се променя. Изведнъж се озовавам в центъра на нищото. Променяш попътния ми вятър. Разбъркваш пъзела на съзнанието ми, така че се налага да търся всяко парче със седмици. Объркваш така прилежно подреденото ми мислене. Караш ме да събличам дрехите си в истерия. 
Не обичам хаоса. Понякога имам нужда от него, наистина, но той ме плаши. Всъщност дори страховете ми разтърсваш.
Не може ли просто да ме оставиш там-в долния десен ъгъл на прозореца. Или пък на някоя лавица и да забравиш за мен. Нека остана незаписана. Само този път. Просто искам да се покрия с прах на спокойствие.