Докато сутринта ни раздели

Сами си избрахме така да обичаме,
чрез празните клетви и глупаво вричане.
От бързане, работа и неотложни дела,
оставихме по между другото любовта.
Вечер четем банална  поезия,
сутрин се будим с махмурлийска амнезия.
Гледаме филми за дълбокия смисъл,
а не виждаме зад погледа, никаква мисъл.
Говорим за градация и еманципация.
Крещим за промяна на цялата нация.
И докато от прозореца звучи хорско дюдюкане,
ние за малко и на бързо се чукаме.
А после: „Трябва да тръгваш, принцесо, прощавай.
Вземи си короната, а и бикините не забравяй.“
Но вече разбрах-
Сами си избираме така да обичаме.
Е беше забавно, до следващо вричане.