Край на самосъжалението

Ще идваш в пиянските ми сънища,
докато имам още вино по устните.
Ще ми говориш за възможното бъдеще,
което сме могли да вкусиме.
И после като отрезнея, ще изчезваш,
ще ми оставяш празни обещания,
на криво пак ще ме поглеждаш
и ще отричаш снощните признания.
Уморих сe да те следвам по петите,
да изпълнявам думите ти и забраните.
Сама да си вгорчавам дните,
а после да си ближа раните.
Сега събирам сили, за да те оставя.
И не, дори за миг няма да те отричам,
не бих си и помислила, че ще забравя,
но вече ми е време друг да заобичам.