Едно време щях да се кача в колата на една от най-близките си приятелки и да й кажа "Карай към Пловдив." Едно време тя щеше да тръгне.
Едно време щяхме да се напушим на крепостта Кракра, да гледаме звездите и да се въргаляме в тревата докато си скъсам кецовете.
Едно време щях да отида на дискотека и да се целувам с две момичета едновременно, докато всички около нас се надървят, само за да им кажем "Довиждане, нещастници!".
Едно време щях да започна да обръщам картите и водките от 10 сутринта. А вечерта да отида на паметника, за да пия ром. Защото едно време, през този сезон, на паметника винаги имаше ром.
Едно време щях да изляза за хляб и да се прибера по обяд на следващия ден с две цигари от различни марки в джоба.
А сега?
Някой ми открадна кецовете. Разбрах колко километра са от София до Пловдив. И винаги се прибирам с хляб вкъщи.
Някой ми открадна кецовете. Разбрах колко километра са от София до Пловдив. И винаги се прибирам с хляб вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар