Слагам те сутрин в кафето си. Ти се разливаш по всичките ми вени и директно стигаш до дясното ми предсърдие. От там-право в мозъка. Туп. С едно движение разбъркваш перфектно подредения ми ум. Наместваш се нагло и ме целуваш, докато ти крещя. За пореден път.
Поглъщам гладно всяка твоя дума и преглъщам тежко очите ти. Вървя си по улиците, а компания ми правят моята параноя и твоите лъжи.
Вечер те оставям до 15 сантиметровите си токове. Не искаш? Ох, добрее-ела до мен в леглото. Но само този път! Само този път?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар