Живота е шибан кръговрат.
А устните ми са напукани. Пак няма да се спи цяла нощ. И пак те обичам. Но това в повечето случаи не е достатъчно. Изпъвам гръб като котка. Пристъпвам от крак на крак. След малко пак ще пуша-сега е студено. Изреченията ми са накъсани. Някой ден ще спра да слушам гласовете в главата си (дааа, надявай се).
Дори и в конференция, разговорите ни винаги са оставали лични. Понякога те мразя за това. Но днес те обичам. Понякога се мразя за това.
23 декември 2010
Кръговрат
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар