Ънтайтълд

 Проблемът ми е, че чета глупости...и им се връзвам. После се депресирам сама. Искам да счупя нещо. Най-добре главата си. Ама ей на-страх ме е. И така си оставам-с непролятите сълзи и недоизказаните въпроси. Седя си в центъра на нищото, моето собствено нищо, и си чета глупости. А нищото ми е красиво, толкова е...опростено. Искам да съм рутина. По възможност рутината на някой висок, рус, със чувство за хумор и собствена кола, но ще се задоволя с това да съм рутината на дългокраката кака с рижата коса и сивите сенки, с които най-вероятно прикрива умората от третата нощна смяна тази семица. За съжаление съм просто три часа сън, кутия цигари и шест кафета дневно. А и една сълза не пожелава да се отрони, мамка му. Май смених сълзите с псувните. Несвързана съм, несериозна, а и пелтеча. 
 А всъщност проблема ми е, че днес забравих да ям.