Безмислено?

Ето че пак седя пред профила ти в Skype. Минава два след полунощ, а аз убивам времето с музика и втора чаша кафе. Интернет отдавна изгуби очарованието си и сега просто се взирам в монитора. В монитора и в твоята снимка. Бавно натискам иконката за чата и пред мен се открива бялото поле. (Уж бялото съдържало всички цветове, но в момента ми изглежда толкова самотно и...празно). Започвам да пиша. Изтривам го. Един, два, четири пъти. Никога не се получава. А аз искам да е идеално. Трия го за последно и изключвам компютъра.
Знам, че още утре всичко ще се повтори. На следващия ден също. И после пак...
Понякога се питам дали разбираш за това?