Той ще
се прибира дълго. Толкова дълго, колкото е необходимо, за да спре тя да го
чака. Ще открива нови улици, нови кафета и нови миризми. Ще е уморен, тих и
поглъщащ. Ще започне да пие кафето си по път.
Погледът му ще стане малко по-различен. А после и малко по-безразличен.
Ще спре да вярва в приказки. Или ще започне. Ще яде повече навън и ще мисли повече
навътре. Ще осъвършенства 4-те езика, които говори и ще тръгне на курс по
пиано. След това ще краде половин час за себе си всеки четвъртък и ще си купи
сини кецове.
Това е, което се случва след “заживели щастливо...“ , след целувките под дъжда,
след дългите нощи, след пеперудите и общото куче.
Всичко има своята логика и последователност. Това, което той няма да разбере е,
че въпросът не е “кога“, а “дали“ ще спре тя да чака.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар