Търсеше утеха при него. За пореден път. Държеше кафе. Само го погледна и той я разбра. Но в следващия момент се дръпна:
-Мразя да те обичам след някой друг. Мирисът му още е по кожата ти. Белезите от него са още по устните ти. Не искам да бъда секс за утеха. Не искам чрез мен да преживяваш бившия и да преминаваш към следващия. Не понасям да ме използваш за лепило, с което да слепваш крайниците си. Мразя да ме обичаш след някой друг. Търсиш мирисът му по кожата ми.
Всичко това я стъписа. Мислеше, че положението го устройва. Всичко, което успя да каже беше:
-Днес очите ти са зелени. Обичам, когато стават такива.
23 февруари 2011
Границата била тънка...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар