Отново

Небето е сиво.
И аз съм сива.
Пак...
Промъквам се оттук оттам, крада по малко време.
Пак...
Просто искам да притежавам малко от него.
Пуша, плача, мигам на парцали.
И всичко отначало.
Късам и разхвърлям цялото си време.
Опитвам се да остана сама.
Без мисли.
Без смисъл.
Без себе си.
Пак...
Всяка година по едно и също време.
И пак, и пак, и пак...
Точно когато си отрежа косата.


И небето е сиво, и аз съм сива. Пак. А толкова искам да съм лилава.