Абе, хора, как така изведнъж всички станахте експерти. Особено по отношение на любовта и секса. Любовта боли, любовта е страдание, любов не съществува...ама ти харесваше да излизате на разходка и да те разсмива. Тя е курва, тя е такава, тя е онакава...ама обичаше да я гледаш как заспива кротко, докато гледате любимия ти филм и после да се оправдава сладко, че нищо такова не се е случило. 

Изведнъж всички станахте твърде надъхани, твърде големи егоисти. Много започнахте да разбирате житейските въпроси. Що не си гледате работата? Спрете да философствате и си живейте живота.

Как изведнъж след като се разделите с някого и останете сами, мъдрите мисли започват да се сипят от огроничените ви главици. Вярно, че изкуството се ражда от болка...Но от толкова много "изкуство" ще изпусна това, което си заслужава.